Виртуална разходка от изоставената Радарна станция на Дяволския хълм в Белин, Германия

А сега малко повече за радарната станция  от времето на студената война

Строителството на стената и изграждането на подслушвателната станция на NSA на Тойфелсберг С нарастващото недоволство от икономическото и политическо развитие в ГДР, все повече хора бягат на Запад в началото на 60-те години. В отговор на това правителството на ГДР спира това движение с изграждането на стената през 1961 г. 

Това обаче значително ограничи свободата на движение на шпионите и през следващите десетилетия западните разузнавателни служби като NSA се концентрират повече върху техническото шпиониране – така нареченото подслушване. В разделения Берлин Тойфелсберг, като най-високото възвишение по онова време, предлага оптимално местоположение за разузнавателните служби на САЩ и Великобритания за подслушване на Изтока. През 50-те години първоначално се използва мобилна техника. От 1963 г. започва изграждането на постоянни сгради – създава се Field Station Berlin. По време на Студената война тя е една от най-важните подслушвателни станции в света. Със своите характерни радарни куполи тя е част от глобалната мрежа за наблюдение ECHELON до началото на 90-те години. 

След победата на съюзниците над Германия и края на Втората световна война САЩ и Великобритания сключват „UK-USA Security Agreements“, с които уреждат особено тясното сътрудничество на техните разузнавателни служби за ефективизиране на военното разузнаване на Източния блок. Официално американската и британската армия управляват подслушвателната станция на Тойфелсберг. Основните шпионски цели обаче са зададени от NSA. Основната цел беше наблюдението на радиокомуникациите на армията на ГДР и на военните сили на други държави от Варшавския договор. До края на Студената война там са работели до 1 500 разузнавателни служители, които са подслушвали разговори. Снабдени с най-модерната техника, те документират ден и нощ радиокомуникациите на разстояние до 250 километра. В комбинация с други съоръжения  са били възможни дори до 500 километра. 

Оказва се, че въртележката на ежегодния народен празник на Хютенвег в Западен Берлин значително подобрява приемането на сигнали от съоръженията, тъй като усилва предаването на сигналите. По заповед въртележката оставаше на мястото си още известно време след празниците. Дали това неволно съдействие, съвременната техника или денонощната работа – Field Station Berlin изглежда е била много успешна в събирането на разузнавателна информация. Всъщност тя е награждавана четири пъти, през 1973, 1983, 1985 и 1989 г., с престижния трофей Travis. Трофеят Travis е ежегодната награда на NSA за най-добрата стратегическа станция за събиране на SIGINT (Сигнално разузнаване: Радио и електронно разузнаване) в света. Каква техника е използвана в Field Station Berlin на Тойфелсберг и каква информация са събирали служителите, все още подлежи на секретност. Въпреки че американците и британците напускат шпионския център след края на Студената война, около този изключителен шпионски преден пост все още има много неизвестности. Всъщност това трябва да са били невероятни количества информация – буквално планини от информация. Много от тях все още не са дигитализирани, а са записани на хартия и магнитни ленти. Редовното унищожаване на излишните данни обаче има предимство. Кристофър МакЛарън, бивш американски аналитик и служител на Тойфелсберг, разкрива в интервю за очевидци, което посетителите могат да видят в Немския музей на шпионажа, подробности за работата си: Според него големите пещи на съоръжението не само служели за унищожаване на документи, но и отоплявали част от съоръжението с произведената енергия. Така дори безполезната информация придобивала практическа полза. 

Шпионин на Щази в подслушвателната станция на Тойфелсберг 

Работата в Field Station Berlin обаче не беше съвсем безпроблемна и необезпокоявана. В периода от 1982 до 1985 г. на Щази успява чрез посредник да накара разположения на Тойфелсберг американски войник Джеймс У. Хол да предаде обширни секретни документи на NSA. Хол не използва сложна шпионска техника, а просто изнася документите в чанта с двойно дъно благодарение на статуса си в иначе херметически затвореното съоръжение. За това той е добре платен. Общо получава около 300 000 долара от Щази и КГБ за шпионирането си на Тойфелсберг и по-късно в друга позиция във Франкфурт. През 1988 г. е разкрит и осъден на 40 години затвор. По това време времето на Field Station Berlin вече е почти изтекло. След обединението през 1991 г. американците и британците прекратяват работата си на територията на подслушвателната станция. До днес повечето подробности за работата на Field Station Berlin са засекретени. Има малко снимки от вътрешността на съоръжението, когато е било в експлоатация, и документите за събраната информация се публикуват, ако изобщо, с много редукции. Причината е очевидна: Въпреки че работата на Тойфелсберг е прекратена, мрежата ECHELON все още съществува. Всяка информация, която излезе наяве относно Field Station Berlin, би могла да разкрие подробности за работата на мрежата. 

Не е изключено също така NSA да е шпионирала не само Изтока. В рамките на обширното разузнаване е напълно възможно вече позиционираната техника да е била използвана и за събиране на информация за западногермански политици и други източници. Такива незаконни шпионски дейности срещу съюзници биха могли да предизвикат неприятни дипломатически усложнения. Така че може да минат още няколко години, преди работата на Field Station Berlin да бъде напълно разкрита.